Адриан Николов: Да не се променя рамката на бюджета

"Най-безопасно е това, което имахме като бюджет за първите три месеца, да се удължи за още три. По никакъв начин да не се променя рамката на бюджета – никакви нови политики, увеличение на заплати, експанзия на социални плащания, нови капиталови разходи".

Такива препоръки даде в ефира на БНР Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика.

Фискалният съвет пък препоръча сериозно преразглеждане на философията на удължения бюджет, както и на параметрите, които могат да бъдат заложени в Бюджет 2026.

"Парламентът продължава да функционира и това означава, че е напълно възможно да се използват фискалните показатели, но и законодателната дейност за прокарване на политики, които целят спечелване на изборите", обясни Николов.

При удължителния бюджет има някаква форма на фискална политика, разясни той. Отбеляза също, че правителството има право да поеме нов дълг.

Икономистът не се ангажира с прогноза за това кой ще бъде назначен на поста на финансовия министър.

Николов смята, че е рано да се обсъждат параметрите на нов бюджет, защото все още има много неизвестни около новата формация на президента Радев, която се очаква да стане първа политическа сила и да е водеща при съставянето на редовен кабинет.

"Нямаме представа нито кои ще са силните бюджетари и финансови експерти в тази партия, нито тяхното виждане за фискалната политика".

Щастлив съм, че видяхме от Фискалния съвет предложение за намаляване на броя на общините, коментира още той.

"Те са безкрайно много в момента. Това е реформа, която защитаваме от много години. Този подтик към въвеждане на ясни правила и съкращаване на администрацията като размер, както и правенето на анализ, са много добра програма, която следващият финансов министър може да вземе и да започне да изпълнява".

Поставянето на пауза на капиталовата програма пречи на постигането на дългосрочен икономически растеж, напомни Николов в предаването "Преди всички".

Фискалната политика има голямо значение за инфлационните процеси, обясни още икономистът.

"Ако следващито правителство възнамерява отново да увеличава заплатите в публичаната сфера и да харчи за персонал, но без да съкращава администрацията, това ще даде отражение. Ако държавата продължи да излива пари в бюджетите на домакинствата, стоките и услугите ще поскъпват.

Ако погледнем към годишната инфлация, има постепенно забавяне на темпа на повишаване на цените. Една група бизнеси в сферата на услугите увеличават малко по-ударно цените си след въвеждането на еврото".